English
ΕλληνικάГлава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел I Приложно поле
Чл. 1. Този закон урежда: 1. изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията, счетоводните документи и счетоводната информация, инвентаризацията на активите и пасивите и съхраняването на счетоводната информация;
2. приложимата счетоводна база за финансово отчитане;
3. съдържанието и съставянето на финансовите отчети, докладите за дейността и докладите за плащанията към правителствата на предприятията и групите предприятия;
4. задълженията за независим финансов одит и публичността на финансовите отчети, докладите за дейността и докладите за плащанията към правителствата на предприятията и групите предприятия;
5. задълженията и отговорностите на ръководителя на предприятието.
Прочетете пълният текст на закона тук
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет и цел
2
Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.
(2) (Нова – ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм., бр. 25 от 2001 г.) Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения.
Социален диалог
Чл. 2. (Отм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., нов, бр. 25 от 2001 г.) Държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните.
Прочетете пълният текст на закона тук
Глава първа.
ПРЕДМЕТ И ОБЕКТ НА ОБЛАГАНЕ И ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА
Предмет на закона
Чл. 1. Този закон урежда облагането на доходите на физическите лица, включително от дейност като едноличен търговец.
Обект на облагане
Чл. 2. Обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица.
Данъчно задължени лица
Чл. 3. Данъчно задължени лица по този закон са:
- местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
- местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Прочетете пълният текст на закона тук
Глава първа. ПРЕДМЕТ И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
Предмет
Чл. 1. С този кодекс се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.
Законност
Чл. 2. (1) Органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица.
(2) Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този кодекс, се прилагат разпоредбите на съответния договор.
Обективност
Чл. 3. (1) Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс.
(2) Административните актове по този кодекс се основават на действителните факти от значение за случая.
(3) Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.
Самостоятелност и независимост
Чл. 4. Органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона.
Служебно начало
Чл. 5. Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.
Добросъвестност и право на защита
Чл. 6. (1) Участниците в производствата и техните представители са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
(2) Всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси.
(3) Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да осигурят на участниците в производствата възможност да упражнят процесуалните си права и правото си на защита.
Прочетете пълният текст на закона тук
Предмет
Чл. 1. Този правилник урежда прилагането на Закона за данък върху добавената стойност.
Глава първа. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Данъчно задължено лице
Чл. 2. Данъчно задължено лице при внос на стоки е всяко физическо или юридическо лице.
Предоставяне на стоки или извършване на услуга
Чл. 3. (1) Доставка на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на страната в състава на едно лице, установено на територията на страната, е вътрешен оборот и не е доставка.
(2) Алинея 1 се прилага и за доставка на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на страната в състава на едно лице, установено извън територията на страната.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) За доставките на стоки между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, както и доставките на стоки между лице, установено на територията на страната, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на друга държава членка, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Алинея 3 се прилага и за доставки на стоки между клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка.
(5) Доставката на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на друга държава членка, в състава на едно лице, установено на територията на страната, не се отчита, документира и декларира по реда на закона.
(6) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Не е доставка на услуга доставката на услуга между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното, както и доставката на услуга между клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка, в тези случаи е налице вътрешен оборот.
(7) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) За доставка на услуга между лице, което е установено и участва в ДДС група в друга държава членка, и негов клон или структурно звено, установен/о на територията на страната, и обратното, както и за доставка на услуга между клон или структурно звено, който/което е установен/о и участва в ДДС група в друга държава членка, и клон или структурно звено в състава на същото лице, установен/о на територията на страната, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.
(8) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Дейността, извършвана от организациите за колективно управление по чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права, по администриране и обслужване на управлението на отстъпените им авторски права, не е доставка на услуга към авторите или носителите на тези права.
Прочетете пълният текст на закона тук
Част първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Цел на закона
Чл. 1. Този закон урежда облагането с данък върху добавената стойност (ДДС).
Обект на облагане
Чл. 2. С данък върху добавената стойност се облагат:
- всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
- всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
- всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
- всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
- вносът на стоки.
Прочетете пълният текст на закона тук
Част първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Обекти на облагане
Чл. 1. Този закон урежда облагането на:
- печалбата на местните юридически лица;
- печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
- (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност;
- доходите, посочени в този закон, на местни и чуждестранни юридически лица от източник в Република България;
- разходите, посочени в част четвърта;
- (изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) дейността на организаторите на посочените в закона хазартни игри;
- приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;
- дейността от опериране на кораби на лицата, осъществяващи морско търговско корабоплаване;
- (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) допълнителните разходи на народните представители.
Прочетете пълният текст на закона тук